Д-р Петър Кичашки: Консерватизмът вече е мейнстрийм
Д-р Петър Кичашки, „ Труд “
Когато завърши коронавирусът, имах едно доста отчетливо възприятие на облекчение. Сигурно всички сме го усетили. Това да няма към този момент ограничения и ограничавания, да не вървиш маскиран като нинджа по улиците наложително, да не би трябвало да носиш документи в джоба, с цел да изпиеш едно кафе. Имаше едно отдъхване и усмиряване, което най-малко на мен ми донесе сериозен нравствен мир. В момента изпитвам дежавю - имам безусловно същото чувство за рухване на товар от плещите, което имах след края на коронавирус. В случая обаче повода е края на либерал-прогресисткия дневен ред, който в последните 15-17 години доминираше тотално обществения дискурс.
Всичките тези години и аз, и доста други хора, сме били идеологически съперници на тази политика. Спорили сме с либерал-прогресистите, карали сме се с тях, яли сме плесници от тях, били сме поставяни в черни описи и прочие. Те имаха вяра, откровено и от сърце, че техният мироглед за света е единственият правилен и с фанатизма на зилоти бяха подготвени да унищожат всеки, който не беше склонен с тях. Онези, които удържахме на натиска, през днешния ден към този момент можем да установяваме, че надделяхме в разногласието си с тях.
Woke културата завърши. Няма я към този момент, умряла е. То към този момент се случва, само че безусловно до няколко месеца към този момент ще се усети на всички места по света, че нервностите по климата, джендъра и други сходни са в предишното. Изборът на Тръмп, който с изключение на, че бетонира консерватизма като идеологически мейнстрийм сега, отпуши процеса по цялостен ремонт на либерал-прогресизма и неговите най-токсични проявления. Затова и чувството е като след края на пандемията - рестриктивните мерки, цензурата и експанзията към всеки инакомислещ към този момент е в огледалото за задно виждане. Светът ще се върне към нормалността отпреди ерата на Обама със същата скорост, с която се върнахме към живота след края на ограничаващите ограничения. Не единствено това, само че ние всеобщо към този момент сме не запомнили какво беше - то е нещо като призрачен сън, който сме сънували групово, само че към този момент сме будни и не желаеме да си спомняме за него. Същото ще се случи в този момент с либерал-прогресизма. Буквално до месеци ще се не помни и цензурата, и ходенето на пръсти към всеки елементарно раним градски либерал, и обсесиите по блокиране на икономическия напредък в името на климатичната суматоха, и всичко сходно. Ще остане като неприятен призрачен сън, който не желаеме да си спомняме.
Причините за този нов дневен ред са няколко. От една страна към този момент упоменатата победа на Тръмп изигра голяма роля. От друга страна Тръмп и екипът му трансформираха и развиха консерватизма. Превърнаха го от идеология на богатите бели якички, както изглеждаше в последните 30-на години, в всеобща народняшка концепция, която запленява мозъците и съзнанията на сините якички и елементарните хора. Забравените мъже и дами на Америка, а и освен на Америка, към този момент не са забравени. Те са новата електорална коалиция, която ще господства американският дневен ред в идващите години. В последните шест-седем десетилетия единствено Ричард Никсън, Роналд Рейгън и Доналд Тръмп са успявали да прекроят електоралната карта по подобен огромен метод, че да трансформират курса на историята. Всички останали президенти в този интервал - всичките значими и съдействали, всеки по своему - не са имали историческият късмет да оформят политическото и идеологическото бъдеще за десетилетия напред. Последният, който отчасти съумя да направи нещо такова беше Обама, който военизира Демократическата партия с политиката на идентичностите, джендъра и климатичната нервност като избута крайнолявото малцинство в мейнстрийма.
Ние, несъмнено, няма да възкликнем наивно като Фукуяма при започване на 90-те, че е пристигнал краят на историята. Докато има човечество историята няма да има край. Ще се трансформират възгледи и настройки, ще се сменят болшинства, ще се раждат и умират хрумвания и цели идеологии. Но това не значи, че не би трябвало да се признае обективната действителност. Днес нашата идея победи и тя победи по този начин, че към този момент тя е преобладаващата социална концепция. Ето го отговорът на въпроса за какво всички чакаха американските избори. Защото този успех на Тръмп не е просто успех на Тръмп. Той е идеологически поврат, който трансформира хода на събитията. Една от другите аргументи да съм сигурен в този завършек на неолиберализма в неговия модифициран от Обама тип е, че проследявам деликатно реакцията на демократите. Умните измежду тях незабавно схванаха каква е обстановката.
Дълбочинното разбъркване на електоралните пластове, пробиването на „ синята стена “ и целия поврат, който настъпи на тези избори, се разчете доста вярно и от софтуерните колоси, и от демократичните медии, и от естаблишмънта на Демократическата партия. Те са наясно, че изгубиха не просто избори, изгубиха разказа. И то за дълго.
Сега, изключително в дните преди встъпването на Тръмп в Белия дом, това е време за усмивки на лицата и успокоение в душите. Сега е време да се порадваме на успеха и да я осмислим. Говоря с доста консервативни и умерени хора в последно време и си давам сметка, че доста от тях още не са осъзнали обратът, който е към този момент факт. В случая има потребност този исторически триумф на консервативното и умерено схващане за света да бъде осъзнато и осмислено. Това основава нови благоприятни условия, само че и отваря нови провокации. Ние не сме привикнали да сме мейнстрийм. Свикнали сме да ни не разрешават и тикат в ъгъла. Това към този момент е невероятно през днешния ден и няма да ни се случва скоро още веднъж. Нека тази мисъл и това осъзнаване на новите действителности да има време да се осъзнае.
След това идва време на новата отговорност. Първо, значимо е умерените и консервативни хора и в Америка, и в Европа да не се поддадат на реваншизъм. Ние не сме като либерал-прогресистите и няма да си отмъщаваме. Да, безмилостно би трябвало да се деконструира дневния ред на либералите, само че това не значи ние да ги подлагаме на същите гонения, на които те подлагаха нас. Прочее, на американските либерали тъкмо това, че ще бъдат третирани по този начин, както те третираха Тръмп, им е най-големият боязън и по тази причина са се изпокрили. Тръмп няма да работи реваншистки, тъй като той не е като тях, само че безжалостно ще разкости всичките им метастази из обществената сцена. Това не е реваншизъм, тъй като никой няма да ги репресира и вкарва в пандиза, то е обикновено пренареждане на отговорностите в изискванията на нов дневен ред.
Българските консервативни и умерени хора също имат нови отговорности. Една част от тях, водени от желанието да имат най-малко някакви съдружници през годините, бяха трансформирали в процедура флиртуването с съветския бранш. Това към този момент не е належащо и е значимо да се приключи. Няма по какъв начин да си реакционер, т. е. десен човек, който желае да пази свободата и да си почитател на Путин и съветския авторитаризъм. Автократ реакционер е дървено желязо, няма такова нещо.
Светът се връща към естественото, към уравновесеното и свободно схващане за живота. Това е обвързвано с доста работа. Радвам се, че у нас се оформи даже държавно управление, което също върви по този дневен ред и вади родните либерал-прогресисти, най-много в лицето на Политическа партия, от играта за дълго. Трябва да се осъзнаят новите действителности и по-късно да се хванем за работа. Имаме доста неща за извършване.
Да запретваме ръкави!
Източник „ Труд “
